Каква държава предвижда Визията?
В началото на плана " Визия за България " се акцентира, че първо следва да обсъдим мястото на страната, ролята на институциите и успеваемостта на администрацията. При представянето на документа на 21 юли обаче такова разискване не се състоя, макар че на страната се отрежда решаващата роля за реализация на заложените в обособените раздели коренни трансформации.
Но каква страна в действителност се планува във Визията? Най-общо тя се декларира като " икономическа страна " със следните определящи характерности:
* Гаранции за свободата на конкуренцията посредством контролиране на пазарната икономика; поддръжка за бизнеса посредством нов бизнес и капиталов климат; ново антимонополно законодателство, ограничаващо опцията за централизация на цели браншове в едни ръце;
* Стимулиране на капиталовия процес; оживление на българския капитал, намиращ се в банките; страната - вложител номер едно, сътрудник с дялово финансиране в проекти; секторна тактика за привличане на вложения в страната;
* Въвеждане на диференцирани ставки на налог облага с преференциални ниски или нулеви равнища за областите на стопанската система, които са народен приоритет.
Едновременно с това в документа се съдържа поръчка и за " Социална страна вместо краен демократизъм и безчинство " с водещи цели:
* Основен поръчител за правата на трудещите се и главен фактор в преразпределителните връзки за повече тъждество и отбрана на обществено слабите пластове от населението; мощно развита обществена политика като коректив по отношение на несъвършенствата на пазарната икономика; обезпечен достъп до качествено опазване на здравето и образование;
* Политика на приходите за минимални хонорари не по-малки от 60% от междинната работна заплата; прогресивно и фамилно данъчно облагане; обществен капиталов пакет за обществени вложения и нов вид предприятия със " социалноикономическа цел " ; поддръжка на сдруженията и кооперациите в земеделието;
* Изграждане на съвременна европейска обществена страна и използване на европейския обществен модел, вкоренен в Европейския дирек на обществените права.
Дотук добре.
Възникват обаче следните въпроси
* Защо изобщо не се загатва Конституцията - фундаментът на актуалната българска страна като демократична, правова и обществена? Заявява се, че страната ще бъде поръчител за правда и тъждество пред закона за всички, само че се пропуща да се назове Основният?!;
* Как ще се съчетаят поредицата обществени задължения в изискванията на свободна пазарна конкуренция, която, без значение от регулациите, отрежда господстваща роля на бизнеса по отношение на наемния труд - коренът на разрастващите се неравенства сред приходи, имущество и шансове в живота? При това с нови облекчения за налог облага, откакто сегашните 10% са допустимо най-ниските и без аналог в целия Европейски Съюз?!;
* Въобще допустима ли е обществена страна при свободен пазар, " данъчен парадайс " за бизнеса и " прецизно придържане към критериите на Маастрихт " с фискална тактика за бюджетна консолидация? Не е ли ясно, че тъкмо тази триада е сърцевината точно на неолибералния модел?
Водещ лайтмотив на Визията е поръчката за нова вероятност, за рестарт на прехода, за промяна на системата. Но коя е системата, за която става дума? В началото на плана се акцентира, че " откритият метод на държавно ръководство е циничен, неефикасен, неправдив, некадърен да осъществя главните правила на демокрацията ".
Безспорно, само че незабавно поражда основният въпрос - коя е в действителност системата, виновна за това напряко пагубно положение? Дали онази, заложена в Конституцията - отговор, който прозира в цитирания " открит метод на държавно ръководство "? От което следват всички прозвучали разсъждения и тези за нуждата от напълно нов публичен контракт - т.е. от различен, нов главен закон. Това явно е подтекстът, в случай че не огласеното желание, съдържащо се в плана за визия.
Или в противен случай, повода е тъкмо противоположната - наложилата се през годините на прехода " система " на обезсилване, т.е. на практическо прекратяване на Конституцията? Впрочем, система, прекомерно красноречиво написана в самия план: " властническо ръководство на завземане на страната и потреблението й в персонални, корпоративни и групови интереси;... на политико-административния произвол, като причина за корупция във всички системи на властта и страната... с всеобщо неуважение на правата на жителите и угнетяване в зародиш на каквито и да са форми на проведено придвижване за повече правдивост " (стр. 24-25 на документа)?
" Система ", нямаща безусловно нищо общо с конституционния модел! Именно тази " система ", а не конституционно избраната, е неотложно да бъде не просто заменена, а безкомпромисно изкоренявана с цялата увереност на обществото и държавните институции. При това, като на всеослушание и поименно да бъдат назовавани съответните носители и " властелини ", упражняващи и незаконно облагодетелстващи се от въпросната " система "!
Но тук се натъкваме на основния препъникамък пред всеки програмен документ, обещаващ коренни преобразувания и ярко бъдеще -
тоталната липса на всякакво доверие
от страна на жителите по отношение на страната и институциите като източник и поръчител за права, сигурност, правда и правдивост! В тази връзка напълно не оказват помощ и прекомерно общите записи в плана, че за справяне с проведената престъпност в стопанската система " е належащо да се основат коренно нови ефикасни организационни, стопански, финансово икономически, контролни и наказателно-правни принадлежности "...
Прави са тези, които декларират, че е належащо ясно да се каже, коя е точка " А ", на която се намира обществото в този момент, и коя е точката " Б ", към която се предлага да се стремим. Констатацията при започване на плана, че " неолибералният модел докара до изключване на ролята на страната в основни браншове и огромни деформации в стопанската система, в законодателството и регулациите " напълно не дава отговор на посоченото базисно условие. В него изцяло липсват тези определящи " думички ", които в този момент може би било нужно да премълчаваме.
А те, тези " думички ", се съдържат в Програмата на партията от 2008 година " За България - свободни жители, обективна страна, солидарно общество ". Ето съдържащото се там определение за точка " А ": " Равносметката на прехода /е/, че резултатът е капитализъм в неговите най-уродливи форми. Това докара до крах - обществен, стопански и нравствен. Тази равносметка отразява действителностите в живота на милиони български жители, въпреки и да не регистрира постигнатото в демократизацията на обществото и страната. " И точка " Б " също не по-малко ясно е посочена в Програмата: " развиването на дейна обществена страна по европейските модели съгласно българските условия като път към реализирането на основополагащите полезности на демократичния социализъм ".
В Програмата е посочена и изцяло действителната основа, на която да се построи политиката на Българска социалистическа партия за реализиране на тази цел: " Конституцията като основата, на която може и следва да изградим своята политика... през идващите петнадесет-двадесет години. " Защото в главния закон на страната изрично са закрепени и всички съществени постановки, които се съдържат във Визията във връзка с опазване на здравето, обучение, отбрана на майчинството и децата, правото на труд и обществена сигурност, както и на отбрана на персоналните права и свободи.
Няма подозрение - всеобхватната систематична рецесия на днешния неолиберален капитализъм постанова търсенето на нов път за развиване, учреден на суверенната воля на жителите. Сблъскват се основно две съществени визии - едното, стъпващо на национализма, и другото, залагащо на солидарността като заварката, нужна за градежа на ново, социалистическо качество на обществото и страната. Ако персонифицираме,
изборът е сред Орбан и Корбин
В европейски подтекст през днешния ден става дума за два в действителност радикално разнообразни възгледа в отговор на рецесията. Единият издига тезата за така наречен нелибералната народна власт, зад която в действителност се крие властническият диктат, упражняван от властимащите във Вишеградската четворка, при ширеща се корупция и персонално облагодетелстване от властта. Другият предлага лявата обществена опция, като незаменима основа за народен суверенитет по волята и в отбрана на коренните ползи на голямото болшинство жители.
За всеки социалист и ляво мислещ човек може да има единствено един избор - лявата опция, съхраняваща историческата вероятност за демократични социалистически общества. Затова и в идната полемика по плана за визия преди всичко се постанова да се уточним по този основополагащ въпрос - коя е генералната ориентировка за развиването на България през идващите десетилетия, която Българската социалистическа партия предлага?
Между прочее, като категорично назовем партията като политическата мощ, предлагаща на вниманието на обществото своята " Визия за България ". А с цел да стане тя план не на различен, а на Българска социалистическа партия като цяло, явно следва доста работа за уточнение на същината на страната, която предлагаме, както и на генералната цел, политиките и времето за осъществяването им. Така че, да - на работа за точно подобен план за нужната на страната вероятност!
Но каква страна в действителност се планува във Визията? Най-общо тя се декларира като " икономическа страна " със следните определящи характерности:
* Гаранции за свободата на конкуренцията посредством контролиране на пазарната икономика; поддръжка за бизнеса посредством нов бизнес и капиталов климат; ново антимонополно законодателство, ограничаващо опцията за централизация на цели браншове в едни ръце;
* Стимулиране на капиталовия процес; оживление на българския капитал, намиращ се в банките; страната - вложител номер едно, сътрудник с дялово финансиране в проекти; секторна тактика за привличане на вложения в страната;
* Въвеждане на диференцирани ставки на налог облага с преференциални ниски или нулеви равнища за областите на стопанската система, които са народен приоритет.
Едновременно с това в документа се съдържа поръчка и за " Социална страна вместо краен демократизъм и безчинство " с водещи цели:
* Основен поръчител за правата на трудещите се и главен фактор в преразпределителните връзки за повече тъждество и отбрана на обществено слабите пластове от населението; мощно развита обществена политика като коректив по отношение на несъвършенствата на пазарната икономика; обезпечен достъп до качествено опазване на здравето и образование;
* Политика на приходите за минимални хонорари не по-малки от 60% от междинната работна заплата; прогресивно и фамилно данъчно облагане; обществен капиталов пакет за обществени вложения и нов вид предприятия със " социалноикономическа цел " ; поддръжка на сдруженията и кооперациите в земеделието;
* Изграждане на съвременна европейска обществена страна и използване на европейския обществен модел, вкоренен в Европейския дирек на обществените права.
Дотук добре.
Възникват обаче следните въпроси
* Защо изобщо не се загатва Конституцията - фундаментът на актуалната българска страна като демократична, правова и обществена? Заявява се, че страната ще бъде поръчител за правда и тъждество пред закона за всички, само че се пропуща да се назове Основният?!;
* Как ще се съчетаят поредицата обществени задължения в изискванията на свободна пазарна конкуренция, която, без значение от регулациите, отрежда господстваща роля на бизнеса по отношение на наемния труд - коренът на разрастващите се неравенства сред приходи, имущество и шансове в живота? При това с нови облекчения за налог облага, откакто сегашните 10% са допустимо най-ниските и без аналог в целия Европейски Съюз?!;
* Въобще допустима ли е обществена страна при свободен пазар, " данъчен парадайс " за бизнеса и " прецизно придържане към критериите на Маастрихт " с фискална тактика за бюджетна консолидация? Не е ли ясно, че тъкмо тази триада е сърцевината точно на неолибералния модел?
Водещ лайтмотив на Визията е поръчката за нова вероятност, за рестарт на прехода, за промяна на системата. Но коя е системата, за която става дума? В началото на плана се акцентира, че " откритият метод на държавно ръководство е циничен, неефикасен, неправдив, некадърен да осъществя главните правила на демокрацията ".
Безспорно, само че незабавно поражда основният въпрос - коя е в действителност системата, виновна за това напряко пагубно положение? Дали онази, заложена в Конституцията - отговор, който прозира в цитирания " открит метод на държавно ръководство "? От което следват всички прозвучали разсъждения и тези за нуждата от напълно нов публичен контракт - т.е. от различен, нов главен закон. Това явно е подтекстът, в случай че не огласеното желание, съдържащо се в плана за визия.
Или в противен случай, повода е тъкмо противоположната - наложилата се през годините на прехода " система " на обезсилване, т.е. на практическо прекратяване на Конституцията? Впрочем, система, прекомерно красноречиво написана в самия план: " властническо ръководство на завземане на страната и потреблението й в персонални, корпоративни и групови интереси;... на политико-административния произвол, като причина за корупция във всички системи на властта и страната... с всеобщо неуважение на правата на жителите и угнетяване в зародиш на каквито и да са форми на проведено придвижване за повече правдивост " (стр. 24-25 на документа)?
" Система ", нямаща безусловно нищо общо с конституционния модел! Именно тази " система ", а не конституционно избраната, е неотложно да бъде не просто заменена, а безкомпромисно изкоренявана с цялата увереност на обществото и държавните институции. При това, като на всеослушание и поименно да бъдат назовавани съответните носители и " властелини ", упражняващи и незаконно облагодетелстващи се от въпросната " система "!
Но тук се натъкваме на основния препъникамък пред всеки програмен документ, обещаващ коренни преобразувания и ярко бъдеще -
тоталната липса на всякакво доверие
от страна на жителите по отношение на страната и институциите като източник и поръчител за права, сигурност, правда и правдивост! В тази връзка напълно не оказват помощ и прекомерно общите записи в плана, че за справяне с проведената престъпност в стопанската система " е належащо да се основат коренно нови ефикасни организационни, стопански, финансово икономически, контролни и наказателно-правни принадлежности "...
Прави са тези, които декларират, че е належащо ясно да се каже, коя е точка " А ", на която се намира обществото в този момент, и коя е точката " Б ", към която се предлага да се стремим. Констатацията при започване на плана, че " неолибералният модел докара до изключване на ролята на страната в основни браншове и огромни деформации в стопанската система, в законодателството и регулациите " напълно не дава отговор на посоченото базисно условие. В него изцяло липсват тези определящи " думички ", които в този момент може би било нужно да премълчаваме.
А те, тези " думички ", се съдържат в Програмата на партията от 2008 година " За България - свободни жители, обективна страна, солидарно общество ". Ето съдържащото се там определение за точка " А ": " Равносметката на прехода /е/, че резултатът е капитализъм в неговите най-уродливи форми. Това докара до крах - обществен, стопански и нравствен. Тази равносметка отразява действителностите в живота на милиони български жители, въпреки и да не регистрира постигнатото в демократизацията на обществото и страната. " И точка " Б " също не по-малко ясно е посочена в Програмата: " развиването на дейна обществена страна по европейските модели съгласно българските условия като път към реализирането на основополагащите полезности на демократичния социализъм ".
В Програмата е посочена и изцяло действителната основа, на която да се построи политиката на Българска социалистическа партия за реализиране на тази цел: " Конституцията като основата, на която може и следва да изградим своята политика... през идващите петнадесет-двадесет години. " Защото в главния закон на страната изрично са закрепени и всички съществени постановки, които се съдържат във Визията във връзка с опазване на здравето, обучение, отбрана на майчинството и децата, правото на труд и обществена сигурност, както и на отбрана на персоналните права и свободи.
Няма подозрение - всеобхватната систематична рецесия на днешния неолиберален капитализъм постанова търсенето на нов път за развиване, учреден на суверенната воля на жителите. Сблъскват се основно две съществени визии - едното, стъпващо на национализма, и другото, залагащо на солидарността като заварката, нужна за градежа на ново, социалистическо качество на обществото и страната. Ако персонифицираме,
изборът е сред Орбан и Корбин
В европейски подтекст през днешния ден става дума за два в действителност радикално разнообразни възгледа в отговор на рецесията. Единият издига тезата за така наречен нелибералната народна власт, зад която в действителност се крие властническият диктат, упражняван от властимащите във Вишеградската четворка, при ширеща се корупция и персонално облагодетелстване от властта. Другият предлага лявата обществена опция, като незаменима основа за народен суверенитет по волята и в отбрана на коренните ползи на голямото болшинство жители.
За всеки социалист и ляво мислещ човек може да има единствено един избор - лявата опция, съхраняваща историческата вероятност за демократични социалистически общества. Затова и в идната полемика по плана за визия преди всичко се постанова да се уточним по този основополагащ въпрос - коя е генералната ориентировка за развиването на България през идващите десетилетия, която Българската социалистическа партия предлага?
Между прочее, като категорично назовем партията като политическата мощ, предлагаща на вниманието на обществото своята " Визия за България ". А с цел да стане тя план не на различен, а на Българска социалистическа партия като цяло, явно следва доста работа за уточнение на същината на страната, която предлагаме, както и на генералната цел, политиките и времето за осъществяването им. Така че, да - на работа за точно подобен план за нужната на страната вероятност!
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ